Резюме, ключови думи и биография:

В рецензията на Тейлър основният акцент е не просто анализът на трите споменати книги, излезли между 1995 и 1997, но принципно и полемично разглеждане на дисциплината визуална антропология. Има две възможности: А. тя е анализ на визуалните аспекти на материалната култура (или дори сетивния опит като цяло) или Б. това е просто антропологията, която се реализира единствено чрез визуални медии. Тейлър поддържа втората позиция, защото ако антропологията разгръща сама чрез визуални медии своя собствен дискурс, то тя е необходимо да бъде отделена като специализирана поддисциплина  (и да запази за себе си названието “визуална антропология”) – това има своите методологически, дискурсивни и практически особености. Самите филми и образи са антропологията, а писменото им тълкуване е вторично доразработване. Когато става дума за подобна дейност, то не бива да се забравя, че киноизкуството съчетава звука и образа, движението и действието, думите и нещата, и визуалното не е чисто. Тейлър напомня две неща: филмовата среда на антропологическия дискурс и неговите аналитични цели го изважда от списъка на стандартните визуални феномени и второто – невидимото е не толкова отрицание или опровержение на видимото, колкото негов таен съдружник (Мерло-Понти).

Ключови думи: антропология, етнография, филм, фотография, сетивен опит, визуални аспекти на материалната култура;

Люсиен Тейлър [Lucien Castaing-Taylor] (1966, Ливърпул) е антрополог, артист и кинорежисьор с разнообразни книги, статии и филми, посветени на визуалната култура и визуалната антропология. Редактор и основател на списанието Visual Anthropology Review. От 2002 година преподава в Харвард, където е директор на SEL (Sensory Ethnography Lab).

Визуалната антропология е мъртва, да живее визуалната антропология!