„Прогноза” разказва история за няколко приятели от България, Сърбия и Македония, увлечени по сърфирането и за техните уж много сложни отношения. Можем да отделим две главни сюжетни линии – любовната история между Марко (Крешимир Микич) и Маргарита (Теодора Духовникова) и проблема за Балканите и идентичността. Още с началото си филмът напомня много силно за английския „Прекъсване”, а с развитието на действието ще се появят асоциации с още два филма – „ Поверително и лично” и в по-малка степен – с „Хубава жена”. Така, колажирайки (умишлено или не) няколко добре познати истории, Зорница София развива добре познатата и доста използвана тема за Балканите. Скоро зрителят си дава сметка, че заглавието на филма е една метафора за това какво ще се случи на Балканите, само че „ Прогноза” не ни дава никаква прогноза. А може би все пак става въпрос за прогноза за времето, която събира няколко души на един остров, за да карат сърф? При това доста американизираната история за сърфисти трябва да осветли проблема за идентичността на македонците, сърбите и българите. Можеше и да се получи, ако иначе толкова важните въпроси за балканското, за идентичността, за любовта и за приятелството не бяха само загатнати. Единствено темата за любовта е малко по – цялостно разгърната.

За съжаление съвременният зрител е преситен от всякакъв тип филми и е трудно да бъде изненадан, но може би именно това е предизвикателство към българските режисьори. Тъй като филмът на Зорница София все пак прави заявки за някаква правдоподобност, ако историята бе разказана малко по-достоверно, „Прогноза” би имала по- голям успех. При всичките си несъвършенства обаче филмът е един хубав пример за майсторска употреба на паралелния монтаж, който не се натрапва и не накъсва прекалено действието, така че зрителят не губи нишката на сюжета. В началото ритъмът е по-бърз, монтирани са по-кратки кадри, по средата се забавя, а към края отново има забързани моменти, но те не са достатъчно интензивни, за да държат публиката в напрежение.

Актьорската игра също не блести. На места актьорите са органични, на места – доста преиграват, но все пак личи, че изпълнителите се забавляват с перипетиите на персонажите и играят с огромно желание и удоволствие. Всички изпълнители явно са опитали да влязат в кожата на героите си, но навярно очевидно слабият сценарий не им го е позволил. Така най-доброто постижение на филма остава добре подбраната музика.

„Прогноза” засяга доста повърхностно сложните теми за Балканите, идентичността, любовта и приятелството и ако се опитаме да намерим някакви дълбоки пластове под това, което непосредствено виждаме на екрана, ще бъдем затруднени. Дали заради недостатъчна разгърнатост във времето, дали заради усложнения сюжет, филмът се усеща някак незавършен, някак празен от дълбокия смисъл, за който претендира. Навярно, за да постигне достоверност и завършеност на този филм, режисурата се нуждае от поне три часа, като имаме предвид, че и сегашната му продължителност от час и половина се усеща като почти безкрайна.

Без да пренебрегваме многото забавни моменти, които са достойнство на филма, трябва да подчертаем, че е доста трудно да се определят характерите на героите и мотивите за приятелските им отношения, след като всеки от тях е готов на бой, за да защити своята националност. За съжаление, характерът на нито един персонаж не е разгърнат дотолкова, че зрителят да може да си даде сметка за сложната му душевност. Едва ли не може да се направи извод, че ако прогнозата за вятъра не се беше объркала, всичките различия между приятелите нямаше да излязат наяве. Едностранчивите характери на героите (те наистина нямат време да се разгърнат) правят историята за междубалканските отношения твърде повърхностна – героите се представят на екрана като нахакани сърфисти с нецензурен език, които псуват за щяло и нещяло, но в същото време имат енциклопедични познания по история и ги използват в споровете помежду си, за да защитят родината си. Честите смени на езика – английски, македонски, сръбски и български, явно затрудняват актьорите и важните теми, които обсъждат, звучат твърде неискрено. Тези смени на езика са малко дразнещи – англичанинът Марко, който всъщност е хърватин, говори с чудесен британски акцент, македонецът не го докарва много македонски, най-добре се справя сърбинът. Интересно е, че всички герои знаят английски – дори жителите на острова, който изглежда почти необитаем. Всичко живо на екрана говори английски и то доста добре, да не кажем перфектно. Тези наглед малки подробности, които се натрупват значително в рамките на час и половина, според мен са доста съществени минуси на филма. А що се отнася до непрекъснатите спорове, псувни и караници между героите, то те просто не обрисуват (поне според мен) балканския манталитет. Някак не е сериозно да гледаме на балканските мъже като на някакви простаци, а на балканските жени като на глезли, които мрънкат с повод и без повод, както се опитва да ни убеди „Прогноза”.

Разбира се, вярно е, че на съвременния екран е много трудно да се направи нещо съвсем неочаквано и изненадващо. Навярно поради тази причина българското кино, както това става в „Прогноза” с вече споменатите филми и популярния американски жанр „сърф муви”, започва да следва някакви чужди образци като ги побългарява, а това не винаги води до положителни резултати. Може би за да бъдат новатори, младите български режисьори трябва да погледнат назад към нашите си български образци. В крайна сметка обаче най-важното е, че през последните няколко години в България отново започват да се правят филми. И след време недостатъците им сигурно ще бъдат преодолени, за да дадат път на положителните качества на нова вълна в българското кино.